Танцът на залеза

Сянка се промъкна покрай мен,

в минутите на пурпурния залез,

безшумна тя се вгледа в космоса зелен,

изплел венец в отблясъка на приказни корали.

Поглъщах грейналия шеметен пейзаж,

вдишвах царството на цветове

с възхита от вълшебния колаж,

немеех с мислите си за света

на прелестните светове!

Мозайката на бисерния натюрморт

играеше с последните лъчи,

мозайката в годините на вихрен корт

музиката си очакваше да зазвучи.

Сянката се плъзна в здрача,

загадъчно покани ме на танц,

фантазия реалното прекрачи

с дъгата на аристократичен гланц.

Отместих се приел внезапната покана,

оправих гънките на смокинга на

бурния живот,

спуснах се с мечтата вечно да остана

в балната блестяща зала,

във ролята на вечно устремения пилот!

гр. София, 31.03.2016 г.