14 окт. 2014 г., 16:16

Татко

653 0 3

Kогато животът ми кратък
на тая земя привърши
и отида си тихичко и през нощта,
ще ме разбереш тогава, татко,
как детството ми се прекърши
колко беше тежко на момчето без баща.

 

Когато моите очи угаснат
и сърцето ми се вцепени,
ще изреве душата ми ужасно
и всичко тягостно ще освободи.

 

И когато там при теб пристигна
и съгледаш в мен болезнена следа,
тогава всичко в мен ще се отприщи...
Трудно беше на момчето без баща.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодор Пенев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че ви е въздействало някак. Не знам, трудно ми е да кажа защо и с какви чувства написах това, просто... нещо ми прищрака, дойде ми отвътре :D
  • То, какво да каже човек... Има нещо, което мен лично ме успокоява.
    Онези, които си нямат, е само защото имат Бог за такъв.
  • Тео, Тео...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....