14 oct 2014, 16:16

Татко

  Poesía
649 0 3

Kогато животът ми кратък
на тая земя привърши
и отида си тихичко и през нощта,
ще ме разбереш тогава, татко,
как детството ми се прекърши
колко беше тежко на момчето без баща.

 

Когато моите очи угаснат
и сърцето ми се вцепени,
ще изреве душата ми ужасно
и всичко тягостно ще освободи.

 

И когато там при теб пристигна
и съгледаш в мен болезнена следа,
тогава всичко в мен ще се отприщи...
Трудно беше на момчето без баща.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодор Пенев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, че ви е въздействало някак. Не знам, трудно ми е да кажа защо и с какви чувства написах това, просто... нещо ми прищрака, дойде ми отвътре :D
  • То, какво да каже човек... Има нещо, което мен лично ме успокоява.
    Онези, които си нямат, е само защото имат Бог за такъв.
  • Тео, Тео...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...