14 oct 2014, 16:16

Татко

Poesía

654 0 3

Kогато животът ми кратък
на тая земя привърши
и отида си тихичко и през нощта,
ще ме разбереш тогава, татко,
как детството ми се прекърши
колко беше тежко на момчето без баща.

Когато моите очи угаснат
и сърцето ми се вцепени,
ще изреве душата ми ужасно
и всичко тягостно ще освободи.

И когато там при теб пристигна
и съгледаш в мен болезнена следа,
тогава всичко в мен ще се отприщи...
Трудно беше на момчето без баща.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

TheoP (Теодор Пенев)

Радвам се, че ви е въздействало някак. Не знам, трудно ми е да кажа защо и с какви чувства написах това, просто... нещо ми прищрака, дойде ми отвътре :D

2014-10-15T00:46:13+03:00
Човек (Анна Станоева)

То, какво да каже човек... Има нещо, което мен лично ме успокоява.
Онези, които си нямат, е само защото имат Бог за такъв.

2014-10-14T17:21:26+03:00
toxin (Таня Донова)

Тео, Тео...

2014-10-14T16:16:56+03:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0