24 апр. 2007 г., 18:15

ТАЯ НОЩ... НЯМА ДА СЕ ЛЮБИМ,СЪР (продължение)

987 0 24

/Продължението е провокирано от коментар на Романтик-"Влязох, мадам...":))


Не се страхувайте!

Не бих ви наранил, мадам,

Оставил съм кинжала.

Душата ви за мене е олтар,

                            а, вие сте -

                                   икона.

На колене съм. И - до болка

                                искрен.

Моля ви!

Станете  ми жена!

       Жадувам ви тъй, както

никого не съм жадувал...

В очите ви - дълбоко морско

дъно,

искам да потъвам,

да изпивам сълзите им 

нощем,

         да търся ръцете ви да

ме прегърнат,

да ме притиснат и да дишам,

                                да дишам

                            с плътта ви

Искам, мадам!

Да докосна нозете ви.

Да си слеем пътеките

прашните...

                         Аз ви обичам.

                 Не плачете, мадам!

Днес забравяме, че имаше вчера.

                Полагам на устните ви

                                 моето мъжко -

                                      обичам ви.

Доверете ми се!

Ще дочакаме  дните заедно,

да мелим неделно кафе -

без да си говорим за минало...

Тая нощ...
Ще се любим, мадам!

Дайте огън  и нека  пламнат

следите на другите!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веска Алексиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей, Веси!Удивителна си!Знаеш моето отношение и мнение за твоето творчество,и отново ме грабна с този стих!Поздрав!!!
  • Да,прочетох стихотворението на Романтик и реших да погледна за продължение на какво става въпрос.
    Струваше си!!!Харесва ми начина ти на писане.
  • Хубав диалог се е оформил, Веси, и нищо, че прилича на латино, това му е чарът. Един глас и от мен, мила!
  • Не плачете, мадам!

    Днес забравяме, че имаше вчера.

    с хумор
    за сериозните неща!

    поздрав за двамцата!!!
  • Още едно впечатляващо, Веси! Благодаря за разкоша!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...