/Продължението е провокирано от коментар на Романтик-"Влязох, мадам...":))
Не се страхувайте!
Не бих ви наранил, мадам,
Оставил съм кинжала.
Душата ви за мене е олтар,
а, вие сте -
икона.
На колене съм. И - до болка
искрен.
Моля ви!
Станете ми жена!
Жадувам ви тъй, както
никого не съм жадувал...
В очите ви - дълбоко морско
дъно,
искам да потъвам,
да изпивам сълзите им
нощем,
да търся ръцете ви да
ме прегърнат,
да ме притиснат и да дишам,
да дишам
с плътта ви
Искам, мадам!
Да докосна нозете ви.
Да си слеем пътеките
прашните...
Аз ви обичам.
Не плачете, мадам!
Днес забравяме, че имаше вчера.
Полагам на устните ви
моето мъжко -
обичам ви.
Доверете ми се!
Ще дочакаме дните заедно,
да мелим неделно кафе -
без да си говорим за минало...
Тая нощ...
Ще се любим, мадам!
Дайте огън и нека пламнат
следите на другите!
© Веска Алексиева Всички права запазени