Тази есен не е анонимна. Нито приз.
За онези пиеси
с позиращи мисли.
С червило назаем.
С лица
за премисляне.
За лято на босо.
За Джулс задкулисно.
За Алис. По Адам.
С онзи антракт,
който
на пръсти се диша.
Зад една
акордирана сцена.
В мъничко думи.
С чаша от дим.
С пауза и туш.
За момчето-момиче.
Без аплауз. Без поклон.
След Алис. За Джулс.
Тази есен
не е анонимна.
(Тя е бис.)
Но... Алис.
Тя е ноември.
Като емб(в)ри без „он”,
без „но”.
Тя е толкова, колкото
някой в някого всичко е
... бил. Има и още...
Омлет във фуния.
Пеперуди
за пулс. Пианист
за герой.
Тя разпознава аплаузно
Клоунът без грим.
Разкроява
в луната съня на небе.
А, Адам...
Той. Киха.
Фалшиво минор.
Рецитира профил
анфас. С перфориран
нашийник от чувства.
За новата Ева.
След втория рай.
След една запетая
вкъщи е...
като
във сам.
Джулс (не) говори.
За ръцете в конците. Късите ноти.
Поклонът на Лала. ”Фантазия”...
За онова „не” на върха на езика
на Адам.
За Алис, когато я няма.
За Алис, защото я има.
Вечер е тромав спектакъл.
Налучкана примка.
Дублиран инстинкт.
... вечер... всеки е верният мим.
Джулс, нека (не) бъдем
този ноември.
Дъждът -реквизит.
Хора с учтиви илюзии.
Завеси спуснати
в щитове.
Джулс...
Вали репетирано.
Няма го
момчето-момиче.
Няма герои.
А ръцете му...
ръцете ни...
Преиграни до ехо.
Изрезки.
Тази есен
не е анонимна.
Нито приз.
Без маски. До белег.
След Алис. По Адам.
От Джулс. За...
бис.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Киара Все права защищены
