Кiara (Киара)
182 300
13.02.2011 г., 19:49 ч.

Тази есен не е анонимна. Нито приз. 

  Поезия » Друга
1116 0 5

За онези пиеси

с позиращи мисли.

С червило назаем.

С  лица

за премисляне.

За лято на босо.

За Джулс задкулисно.

За Алис. По Адам.

С  онзи антракт,

който

на пръсти се диша.

Зад   една

акордирана сцена.

В мъничко  думи.

С чаша от дим.

С  пауза и туш.

За момчето-момиче.

Без аплауз. Без поклон.

След  Алис. За Джулс.

 

Тази есен

не е анонимна.

(Тя е бис.)

Но... Алис.

Тя е  ноември.

Като емб(в)ри без „он”,

без „но”.

Тя е толкова, колкото

някой в някого всичко  е

... бил. Има и още...

Омлет във фуния.

Пеперуди

за пулс. Пианист

за герой.

Тя  разпознава аплаузно

Клоунът без грим.

Разкроява

в луната съня на небе.

А, Адам...

Той. Киха.

Фалшиво минор.

Рецитира профил

анфас. С перфориран

нашийник от чувства.

За новата Ева.

След втория рай.

 

След една запетая

вкъщи  е...

като

във сам.

Джулс (не) говори.

За ръцете в конците. Късите ноти.

Поклонът на Лала. ”Фантазия”...

За онова „не” на върха на езика

на Адам.

За Алис, когато я няма.

За Алис, защото я има.

Вечер е тромав спектакъл.

Налучкана примка.

Дублиран инстинкт.

... вечер... всеки е верният мим.

Джулс, нека (не) бъдем

този ноември.

Дъждът -реквизит.

Хора с учтиви илюзии.

Завеси спуснати

в щитове.

Джулс...

Вали репетирано.

Няма го

момчето-момиче.

Няма герои.

А ръцете му...

ръцете ни...

Преиграни до ехо.

Изрезки.

Тази есен

не е анонимна.

Нито  приз.

Без маски. До белег.

След Алис. По Адам.

От Джулс. За...

бис.

 

 

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??