Тази есен не е анонимна. Нито приз.
За онези пиеси
с позиращи мисли.
С червило назаем.
С лица
за премисляне.
За лято на босо.
За Джулс задкулисно.
За Алис. По Адам.
С онзи антракт,
който
на пръсти се диша.
Зад една
акордирана сцена.
В мъничко думи.
С чаша от дим.
С пауза и туш.
За момчето-момиче.
Без аплауз. Без поклон.
След Алис. За Джулс.
Тази есен
не е анонимна.
(Тя е бис.)
Но... Алис.
Тя е ноември.
Като емб(в)ри без „он”,
без „но”.
Тя е толкова, колкото
някой в някого всичко е
... бил. Има и още...
Омлет във фуния.
Пеперуди
за пулс. Пианист
за герой.
Тя разпознава аплаузно
Клоунът без грим.
Разкроява
в луната съня на небе.
А, Адам...
Той. Киха.
Фалшиво минор.
Рецитира профил
анфас. С перфориран
нашийник от чувства.
За новата Ева.
След втория рай.
След една запетая
вкъщи е...
като
във сам.
Джулс (не) говори.
За ръцете в конците. Късите ноти.
Поклонът на Лала. ”Фантазия”...
За онова „не” на върха на езика
на Адам.
За Алис, когато я няма.
За Алис, защото я има.
Вечер е тромав спектакъл.
Налучкана примка.
Дублиран инстинкт.
... вечер... всеки е верният мим.
Джулс, нека (не) бъдем
този ноември.
Дъждът -реквизит.
Хора с учтиви илюзии.
Завеси спуснати
в щитове.
Джулс...
Вали репетирано.
Няма го
момчето-момиче.
Няма герои.
А ръцете му...
ръцете ни...
Преиграни до ехо.
Изрезки.
Тази есен
не е анонимна.
Нито приз.
Без маски. До белег.
След Алис. По Адам.
От Джулс. За...
бис.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Киара Всички права запазени
