Тази нощ
Тази нощ е вода, оживяла в пустиня
и за двама е скитаща в мисли орисница,
ще захвърли със дрехите святост и име -
страх и болка, оплели в душите ни ризници...
Тази нощ от целувки кокиче ще върже -
пролет с пръсти посяла и обич на корена...
Нека в гърлото жаждата - огън да стърже
и избива на разума скритите спомени...
Тази нощ е родена от сладка наздравица,
ослепяла, отпива от сънища будни,
за телата ни слети е чудна тепавица,
безпощадно разстилаща пориви блудни...
Тази нощ е безкрая в очите на лятото,
клепки спуска да спре подранилото утро,
до звездите разпален е южният вятър,
две души изгорил във хорото си лудо...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
