Те бяха волни и свободни,
не искаха разрешение да отлетят
и другия сезон с цвета си да украсят.
Дори есения листопад,
суровата земя, позлати а някой,
като мене, пишеше от страни,
за свобода и красота на, птица,
полетела от пепелта.
Път с една посока,
поемаше живот на момчето с сребърни коси и маслинени очи,
питаше той живота за всичките му страни,
защо той усещаше до болка само тези, в който имаше само тъга и сълзи. ...