Jun 1, 2020, 4:07 AM

Те бяха волни и свобдни.

939 0 0

Те бяха волни и свободни,

не искаха разрешение да отлетят

и другия сезон с цвета си да украсят.

Дори есения листопад,

суровата земя, позлати а някой,

като мене, пишеше от страни,

за свобода и красота на, птица,

полетела от пепелта.

Път с една посока,

поемаше живот на момчето с сребърни коси и маслинени очи,

питаше той живота за всичките му страни,

защо той усещаше до болка само тези, в който имаше само тъга и сълзи.

Имаше мечти, но споделеяше ги той с притворени очи,

на нощния звездоброй,

там където нощта не е сълза. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Ефремов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...