LONTANA (Даша)
246 1356
6 мар. 2008 г., 20:46

Театърът и високите технологии 

  Поэзия » Другая
642 0 11

 

ТЕАТЪРЪТ  И  ВИСОКИТЕ  ТЕХНОЛОГИИ

 

Нощта, в която кучетата лаещи

разкъсваха технически

едно сърце, посмяло да обича,

и лешоядите пируваха,

без път за връщане увиснаха пътеките,

тръгващи от мен за никъде

и като корените на  дърво, умиращо от жажда,

забиха се по-здраво във земята.

Поредното "ЗАЩО".

ЗАЩО не знаят да обичат хората?

Когато казвам някому "обичам те",

аз винаги го казвам със лицето си.

Нима е любовта любов,

ако не можеш да я кажеш във очите?

Различна ли съм аз, или пък те?

Кому е нужен този маскарад?

Нали от маска има нужда само оня,

който своя лик не смее да покаже.

Гранада, както винаги,  е там

със камъните мръсни и огньовете;

жълтите трамваи с падналите ангели

и кривогледи цигани припяващи;

рибари, тичащи след дявола

и рибки, позлатени от желания;

рицари, задъхани от битки с вятъра

за рицарската "чест" едничка;

влюбени, зачетени във своя вестник,

докато уличните кучета разкъсват

оня наркоман нещастен;

плачещи, измъчени принцеси

със сълзите, доказващи невинност;

принцовете, тичащи след пепелянки,

превръщащи се в кочияши;

безлики влюбени, убийци на любов,

в любов се вричат

на  останалия без сърце,

обичащия в гръб безименен,

очакващ вярност от любимата,

незнаеща, че е любима,

охулена и гонена, разпъната на кръст,

опитваща се да изчисти

цървулите на дядо си

от храчките на либето...

Хора, бягащи задъхани след себе си,

умиращи с едно от хилядите си лица,

"въодушевено" чакащи аплодисменти.

Всичко, както винаги, е същото.

Звездите мигат неразбиращо

и отгоре питат Вечността

"КОМУ Е НУЖЕН ТОЗИ МАСКАРАД?"

"НА АЛЧНОСТТА И СУЕТАТА" - отговори ТЯ.

А оня жалък наркоман

остана да лежи в прахта.

Дори не питащ за какво -

кому е нужна още болка?!

"НА ЗЛОТО" - отговори ТЯ,

Той усмихна се разбиращо,

защото вече бяха го убивали.

И циганите го подритваха припяващи...

Е, хайде, давайте, актьори!

Щом трябва някой да убивате,

убийте мен!

Аз мога да обичам.

Но ако сте истински,

свалете маските!

 

 

Публикувано на 26.11.2006г.

 

Театърът продължава...

 

 

 

© Даша Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Струи болка от тези стихове... Но са чудесни! Поздрав!
  • Закова ме...Страхотно стихотворение!!!
    с обич, мила Даша.
  • Ех, Смешко... И от какво се боиш? От мен? Спокойно – надалече съм. От истината? Тя е страшна само за оня, който няма достатъчно сили да я носи.
    Благодаря на всички за прочита и за коментарите.

  • С уважение и поклон!
  • Той усмихна се разбиращо,

    защото вече бяха го убивали.


    Само изпиталият може да напише такъв стих!
    Поклон!
  • Маските.... зад които е удобно!!!
    Малцина Даша осъзнават!
    Искам да имам своето Лице!Такава каквато съм!!!!
    "Заплювахте ме!
    Защото бях Лице,
    усмихвах се пред шатрата,
    паравана оставях зад гърба си."
    така го почуствах преди време и аз.
    Благодаря за стиха Даша!!!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

    ДОБРЕ БЕЕЕЕЕ!!!!!!!
  • Нещо наистина хубаво и яко.Сякаш ме фрасна с чук.
  • принцовете, тичащи след пепелянки,

    превръщащи се в кочияши;

    безлики влюбени, убийци на любов,

    в любов се вричат

    на останалия без сърце,

    обичащия в гръб безименен,

    очакващ вярност от любимата,

    незнаеща, че е любима,

    охулена и гонена, разпъната на кръст,

    опитваща се да изчисти

    цървулите на дядо си

    от храчките на либето...

    ...

    Даша!...
    Колко си истинска!
  • Впечатляващо и завладяващо!
    Аплодисменти!!!
  • Кучетата лаят,вият...Бесове се гонят в мрака.Ехото бясно повтаря на Стенанието жалкият писък...А,там нейде,тихо хрипти Болката.
Предложения
: ??:??