Театърът и високите технологии
ТЕАТЪРЪТ И ВИСОКИТЕ ТЕХНОЛОГИИ
Нощта, в която кучетата лаещи
разкъсваха технически
едно сърце, посмяло да обича,
и лешоядите пируваха,
без път за връщане увиснаха пътеките,
тръгващи от мен за никъде
и като корените на дърво, умиращо от жажда,
забиха се по-здраво във земята.
Поредното "ЗАЩО".
ЗАЩО не знаят да обичат хората?
Когато казвам някому "обичам те",
аз винаги го казвам със лицето си.
Нима е любовта любов,
ако не можеш да я кажеш във очите?
Различна ли съм аз, или пък те?
Кому е нужен този маскарад?
Нали от маска има нужда само оня,
който своя лик не смее да покаже.
Гранада, както винаги, е там
със камъните мръсни и огньовете;
жълтите трамваи с падналите ангели
и кривогледи цигани припяващи;
рибари, тичащи след дявола
и рибки, позлатени от желания;
рицари, задъхани от битки с вятъра
за рицарската "чест" едничка;
влюбени, зачетени във своя вестник,
докато уличните кучета разкъсват
оня наркоман нещастен;
плачещи, измъчени принцеси
със сълзите, доказващи невинност;
принцовете, тичащи след пепелянки,
превръщащи се в кочияши;
безлики влюбени, убийци на любов,
в любов се вричат
на останалия без сърце,
обичащия в гръб безименен,
очакващ вярност от любимата,
незнаеща, че е любима,
охулена и гонена, разпъната на кръст,
опитваща се да изчисти
цървулите на дядо си
от храчките на либето...
Хора, бягащи задъхани след себе си,
умиращи с едно от хилядите си лица,
"въодушевено" чакащи аплодисменти.
Всичко, както винаги, е същото.
Звездите мигат неразбиращо
и отгоре питат Вечността
"КОМУ Е НУЖЕН ТОЗИ МАСКАРАД?"
"НА АЛЧНОСТТА И СУЕТАТА" - отговори ТЯ.
А оня жалък наркоман
остана да лежи в прахта.
Дори не питащ за какво -
кому е нужна още болка?!
"НА ЗЛОТО" - отговори ТЯ,
Той усмихна се разбиращо,
защото вече бяха го убивали.
И циганите го подритваха припяващи...
Е, хайде, давайте, актьори!
Щом трябва някой да убивате,
убийте мен!
Аз мога да обичам.
Но ако сте истински,
свалете маските!
Публикувано на 26.11.2006г.
Театърът продължава...
© Даша All rights reserved.
