8 апр. 2020 г., 00:03  

Теб

603 2 4

 

Теб

 

Наивна и безгрижна,

пристъпвам сред живота.

Наоколо е чудно. Има всичко.

Само ти липсваш на душата ми.

На щастието ѝ, на сърцето ми.

Аз съм сбор от части без теб.

Очи, лице, ръце, походка.

Но къде съм аз?

Погледът не е зареян,

аз просто не съм там,

не съм и била,

винаги съм търсела.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силата на този стих, поне за мен, е в неподправената му искреност, а оттам и на въздействие. Без усукване и увъртане и без поетично баламосване, той стреля право в целта...и улучва! Поздравление, Йоана!
  • Благодаря за прочита, brinne Мариана Бусарова). Замисли ме много. Писала съм за конкретен човек и не вярвам в многото шансове за намиране на любовта. Вярвам, че тя е една. Един-единствен човек, който всъщност е любовта. Можем да обичаме много хора, но без този човек просто не сме същите. Много се радвам на твоя прочит, защото той прави текста много по-общ от първоначалните ми намерения - дава му повече простор и универсалност на звученето.
  • Благодаря, ЦвететоБ (Цветето Б.)!
  • Много дълбок стих и по детски невинен! Поздравявам те🌸

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...