Тебе съм чакала
Не съм обичала мъже безброй.
Не съм дарявала и младото си тяло.
Аз търсих само теб, единствен мой,
с душа за теб, до болка закопняла.
В мига, във който те намерих,
в мига на първата ни среща,
почувствах, че криле разперих
и пламна в мен кръвта гореща.
Тогава ме обгърна светлината.
От твоята усмивка озарена,
превърнах се във слънчева позлата,
в море от обич чиста отразена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Генка Богданова Все права защищены
