За поредна година морето е само мираж,
нещо все ме препъва – така и до него не стигам.
И кълна всяка сутрин кафето си – не веднъж, дваж –
де да беше еспресо. На плажа. И после примигвам...
И е истински жежко, ужасно горещо! Уви! –
озовавам се точно където съм – в сива панелка...
И тогава ми хрумва, че мога да ползвам бои –
и да сключа със знойното лято най-шарена сделка!
Още ранната утрин заръчвам в един онлайн сайт
да ми пратят два-три тебеширени готини цвята.
О, забравих да кажа – че тези бои са „олрайт” –
уж безвредни. Та смело и всякъде си ги замятам...
Закачалката стара. И двата очукани стола,
подарени от свекър ми в някакъв миг на безумие.
Стара маса от чам, баба помен за дядо бе сторила.
Няма как да я хвърля. За дядо си мисля, раздумва ме...
Та се хванах – и си нарисувах и аз днес море.
С тебеширени – евтини, прости на изглед боички...
Може би ще попиташ дали си е струвало? – Не!
Но пък ето сега – тебеширеноморски сме всички.