15 янв. 2011 г., 00:37

Тежка е вярата

1.4K 0 25

Не ходя на църква и свещи не паля.

На гроба си не искам дървен кръст.

Говорете си, наричайте ме оная-

/-Грешница/- сочете ме с пръст.

 

Изгорете ме жива на...моята клада,

рошава вещица с мръсни коси.

Замеряйте ме с камъни без пощада,

пак ще живея, ще дишам и пак ще боли.

 

Жива съм, щом ме боли значи живея.

На църква не ходя, но вярвам във Бога

Свещи не паля и песнопения не пея.

Тежка е вярата, нося я колкото мога.

 

Не ходя на църква, ходя по водата,

с моята вяра...несломима.

И без свещи усещам искрата-

Тя, вярата ми е непобедима.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Милева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Щом свещичка гори в сърцата, никога не ще изгубим вярата си!
    Толкова близо до мен ... този стих тотално ме разби!
    Поздравления!!!
  • оказа се, че без да искам съм описала доста хора
  • ами хайде давай, какво чакаш още с анализа, аз очаквах вече да си го направил
    този коментар сега го виждам
  • Идейността на стихотворението идва от общ емоционален порив на авторката, а също и от желанието и за участие в духовността. Израз е на някаква степен на стихийна "ферментация" в тази посока. Прави впечатление в случая, струва ми се, автентичността и искреността на порива. Почти на всяка строфа може да се направи известен разбор от религиозна и психоаналитична гледна точка....
  • Благодаря ти за силата,
    с която ме зареждаш с
    творбите си!
    Силния ти дух,нека
    винаги е с теб!
    Поздравления и благодалности
    от мен!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...