15 ene 2011, 0:37

Тежка е вярата 

  Poesía
1207 0 25

Не ходя на църква и свещи не паля.

На гроба си не искам дървен кръст.

Говорете си, наричайте ме оная-

/-Грешница/- сочете ме с пръст.

 

Изгорете ме жива на...моята клада,

рошава вещица с мръсни коси.

Замеряйте ме с камъни без пощада,

пак ще живея, ще дишам и пак ще боли.

 

Жива съм, щом ме боли значи живея.

На църква не ходя, но вярвам във Бога

Свещи не паля и песнопения не пея.

Тежка е вярата, нося я колкото мога.

 

Не ходя на църква, ходя по водата,

с моята вяра...несломима.

И без свещи усещам искрата-

Тя, вярата ми е непобедима.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Щом свещичка гори в сърцата, никога не ще изгубим вярата си!
    Толкова близо до мен ... този стих тотално ме разби!
    Поздравления!!!
  • оказа се, че без да искам съм описала доста хора
  • ами хайде давай, какво чакаш още с анализа, аз очаквах вече да си го направил
    този коментар сега го виждам
  • Идейността на стихотворението идва от общ емоционален порив на авторката, а също и от желанието и за участие в духовността. Израз е на някаква степен на стихийна "ферментация" в тази посока. Прави впечатление в случая, струва ми се, автентичността и искреността на порива. Почти на всяка строфа може да се направи известен разбор от религиозна и психоаналитична гледна точка....
  • Благодаря ти за силата,
    с която ме зареждаш с
    творбите си!
    Силния ти дух,нека
    винаги е с теб!
    Поздравления и благодалности
    от мен!
  • Поздрав и от мен
  • Вярата те прави силна! Поздравления, Ники!
  • лека на всички, благодаря
    didislava (Дидислава ): струва ми се не си схванала идеята
  • Уффф, тромаво и декларативно...не е лиризъм...
  • Е, за разлика от всички дотук, аз не споделям това, но всеки си има право на личен избор...Помоему човек би могъл да се отрича привидно, но това не значи че Бог го няма, при това в стиха е много лесно да напишем "ходя по водата", но всъщност това е една красиво звучаща лъжа...(добронамерено и неангажиращо мое мнение)
  • Църквата е заблуда. Храмът е в сърцето на човека. Душата е вечна.
    Поздрав и от мен. Много силно въздействащо стихо. Браво.
  • Вярата е личностна. Да, аз вярвам в Бога, като първопричина и първооснова на всичко съществуващо. Всъщност Боромир го е казал много ясно и не само той.
    Предпочитам да се кача на някой от околните върхове и просто да вдишам въздуха Му, извинявам се, така аз го усещам.
  • Ники... Ники... А толкова искат да ни вкарат в хомота да им орем нивиците, да пълним кесийките...
    Присвояват Бог, присвояват - всичко!
    А той е неуловим и навсякъде. Поздрави! И късмет!
  • хубав ден и на вас
  • Силна си с твоята вяра!
  • Стих за вярата - не на думи, а за тази - дълбоко в нас! Поздрав за силния стих!
  • ей,Оги..."аз най-добре съдя се сама"
  • Само да те барне поетичната инквизиция Изгoряла си на някоя клада, да знаеш!

    Много силен стих! Браво!
  • при мен е много слънчево слънчев ден и на вас
  • Поздрав!
  • На някой може да му дойде крайно, но това си е Ники - размах и решителност. Насълзи очите ми! Поздрав, за това откровение!
  • да, може и така, много избързах с този стих, по принцип ги чакам доста да отлежат, а този го пуснах веднага след написване, няма значение.Благодаря, че споделихте Хубав ден!
  • Хареса ми, Ники! Това "по водата" е много манипулирано, чак Комиците го използваха в скеч, аз бих го направила летя над водата с вярата!Разбира се това си е мое мнение!С поздрави!
  • Малко крайно ми дойде, но може би именно това харесах тук.
    Много силен финал!
  • Само така Ники,Вярата трябва да е несломима!Истински живите не могат без нея!
Propuestas
: ??:??