"Тежко, тежко! Вино дайте!..."
Хр. Ботев (В механата)
Тежко, тежко! Вино дайте...
да отпия свободата,
за която Вий умряхте
без гробове и отплата...
Свободата, дето днеска
хъшове милион прогони,
да се скитат по чужбина -
не със пушки и патрони...
а с човешка горест тиха,
по любима и родина...
и със сънища и стихове
във сърце навяли зима...
Вий за нея ли се бихте
със душмански ятагани? -
днес са пълни механите
и в пиянство, неразбрани
и окрадени от свои,
не с десятък и със бича,
а с хартиени окови -
кожа, що без срам събличат...
българите, с джоб прокъсан
и с главата на дръвника,
свободата споменуват
и безумци сякаш - викат:
"Де си, воеводо славен,
от лъжци да ни избавиш!
Тежко, тежко! Вино дайте! -
та теглото да забравим..."
© Михаил Цветански Все права защищены