Телефонна любов
Това, че телефонът ми често звъни
не значи, че заема твойто място -
сърцето ми от липсата скърби,
защото след звъна остава пусто...
Гласът в слушалката просто боли,
и думите празни до мене прииждат,
със зор във тресавище сякаш върви
любов, в която очи не се виждат...
Това, че ми липсваш, отдавна го знаеш
и дни в самота как бавно текат...
От мъка и гняв ти иде да лаеш,
но викове, болка не ще потушат.
Дали ориста да сме все разделени
със тебе не можем да променим
и наш'те мечти да са все по-големи,
и малко по-смело напред да вървим.
Да бъдем по-истински, зная, че можем,
за крачка едничка дали си готов?
с очите си всичко докрай да си кажем,
а не с телефонната, тъжна любов...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирена Георгиева Все права защищены
