Aug 26, 2011, 2:40 PM

Телефонна любов 

  Poetry » Love
575 0 4

Това, че телефонът ми често звъни

не значи, че заема твойто място -

сърцето ми от липсата скърби,

защото след звъна остава пусто...

Гласът в слушалката просто боли,

и думите празни до мене прииждат,

със зор във тресавище сякаш върви

любов, в която очи не се виждат...

Това, че ми липсваш, отдавна го знаеш

и дни в самота как бавно текат...

От мъка и гняв ти иде да лаеш,

но викове, болка не ще потушат.

Дали ориста да сме все разделени

със тебе не можем да променим

и наш'те мечти да са все по-големи,

и малко по-смело напред да вървим.

Да бъдем по-истински, зная, че можем,

за крачка едничка дали си готов?

с очите си всичко докрай да си кажем,

а не с телефонната, тъжна любов...

 

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??