Телефонно обаждане, подскочило сърце и още нещо...

Ти реши и тръгна.

Пророних една-две сълзи.

Повиках те, но ти не се обърна.

От днес животът ми без теб ще продължи.

***

Тебе те няма, а животът продължава,

но тази болка отляво не минава.

Страдам и пропилявам младостта си.

Загубих теб, но запазих гордостта си.

***

Седя в ъгъла пак сама.

Телефонен звън от мислите ми ме извади.

“Скъпа, хайде да се видим през нощта?”

Твоят глас сърцето ми разклати...

Толкова време не ти се бях обадила.

Мислех си, че съм те забравила.

Сърцето трепна, устата се отвори,

но някой друг вътре в мен проговори:

“Съжалявам, номера си сбъркал”

Гласът ми прозвуча нищожно в самотния ми ъгъл...