Ти
Ти
Обичаш вино и кюфтета,
а пия аз вода.
Индира слушаш, за което
не знаех нищо досега!
Приятелят ти ми разказва
как много си се променил,
но колко си щастлив с жената,
която пак си приютил.
Какво ли знам за тебе? – Нищо!
И всъщност как да разбера?
Да разговаряш с мен не искаш –
в живота ти е само Тя.
Защо е нужно аз да страдам?
Не виждам ли? – Не си за мен!
Не те очаквам! Не те искам!
Не се промъквай в моето сърце!
Защо неканен идваш във съня ми?
Как стана част от мойто Де-еН-Ка?
И как проникна във кръвта ми!
Защо любов е равно на война?
Как можех аз от теб да се опазя?
Ти въздухът край мен си бил!
А аз се задушавах – и те вдишвах…
Сега в кръвта ми кислород си ти...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Маринова Все права защищены
