22 мар. 2007 г., 08:53

Ти 

  Поэзия
795 0 5
Поглеждаш ме по онзи твой начин
и всичко почва отначало...
Спри за малко да се ровичкаш
в главата ми, в сърцето ми.
Спри...
Не знам за какво да мисля,
ако не за теб.
Усмивката ти - има ли начин
да не бъде толкова самоуверена?
Но от друга страна - защо?
Тя е толкова прекрасна...
Тяло, което е само мое...
Тяло, което толкова добре познавам...
Тяло, което сякаш няма
да престана да желая...
Лицето ти... Всяко очертание,
всяка извивка, всяка резка,
всичко е в главата ми.
Сънищата ми... може ли да те няма?
И ето пак погалваш лицето ми,
отместваш кичура коса
и ме гледаш в очите сякаш
няма друго, сякаш няма нищо
друго освен мен, освен нас...
На ум се питам как успя?
Навря се в живота ми ей така,
без да питаш, без да съм те искала...
А сега, ами не искам да си тръгваш...
Остани тук, където си, остани при мен.
Продължавай да ме искаш дори и повече,
продължавай да ме гледаш по същия начин,
продължавай да ме обичаш така безгласно,
защото аз ще те обичам безкрайно,
все едно дали ще боли.

© Алекс Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??