Ти
и всичко почва отначало...
Спри за малко да се ровичкаш
в главата ми, в сърцето ми.
Спри...
Не знам за какво да мисля,
ако не за теб.
Усмивката ти - има ли начин
да не бъде толкова самоуверена?
Но от друга страна - защо?
Тя е толкова прекрасна...
Тяло, което е само мое...
Тяло, което толкова добре познавам...
Тяло, което сякаш няма
да престана да желая...
Лицето ти... Всяко очертание,
всяка извивка, всяка резка,
всичко е в главата ми.
Сънищата ми... може ли да те няма?
И ето пак погалваш лицето ми,
отместваш кичура коса
и ме гледаш в очите сякаш
няма друго, сякаш няма нищо
друго освен мен, освен нас...
На ум се питам как успя?
Навря се в живота ми ей така,
без да питаш, без да съм те искала...
А сега, ами не искам да си тръгваш...
Остани тук, където си, остани при мен.
Продължавай да ме искаш дори и повече,
продължавай да ме гледаш по същия начин,
продължавай да ме обичаш така безгласно,
защото аз ще те обичам безкрайно,
все едно дали ще боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс Всички права запазени
дано и неговите чуства да са истински