4 нояб. 2006 г., 12:18

Ти беше...

1.1K 0 2
Ти беше моята пролет!
Със мъжките ръце,
които нежно ме докосват.
Със устните, които
нашепват ми, че ме желаят!

Ти беше моето лято!
Като вулкан от чувства,
разпилени върху тялото ми.
Като море, което погълва ме
и ме изхвърля на брега!

Ти беше моята есен!
Със истинските чувства във сърцето си,
ти нараняваш ме и боготвориш ме,
но пак със теб съм винаги,
защото те обичам истински!

Ти беше моята зима!
Сурова, зла и закъсняла.
Но пак прекланям се
пред твоята мъжественост
и те обичам винаги, завинаги!
Ти беше!!!
Ти си!!!
Ти ще бъдеш!!!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мен също много ми хареса!!! Но по-скоро е към есетата. Оформи го като есе. Това е моето мнение, но не си длъжна да го приемеш. Поздрави!!!
  • "Ти беше!!!
    Ти си!!!
    Ти ще бъдеш!!!..."

    Това е добре! Идеята ми харесва, но ако искаш да е стих, може би трябва да поработиш.

    Поздрав!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...