4.11.2006 г., 12:18 ч.

Ти беше... 

  Поезия
784 0 2
Ти беше моята пролет!
Със мъжките ръце,
които нежно ме докосват.
Със устните, които
нашепват ми, че ме желаят!

Ти беше моето лято!
Като вулкан от чувства,
разпилени върху тялото ми.
Като море, което погълва ме
и ме изхвърля на брега!

Ти беше моята есен!
Със истинските чувства във сърцето си,
ти нараняваш ме и боготвориш ме,
но пак със теб съм винаги,
защото те обичам истински!

Ти беше моята зима!
Сурова, зла и закъсняла.
Но пак прекланям се
пред твоята мъжественост
и те обичам винаги, завинаги!
Ти беше!!!
Ти си!!!
Ти ще бъдеш!!!...

© Живка Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На мен също много ми хареса!!! Но по-скоро е към есетата. Оформи го като есе. Това е моето мнение, но не си длъжна да го приемеш. Поздрави!!!
  • "Ти беше!!!
    Ти си!!!
    Ти ще бъдеш!!!..."

    Това е добре! Идеята ми харесва, но ако искаш да е стих, може би трябва да поработиш.

    Поздрав!
Предложения
: ??:??