9 дек. 2018 г., 21:24

Ти беше всичко и нищо

413 1 0

ТИ БЕШЕ ВСИЧКО И НИЩО

 

Ти вятър беше,
галещ нежно голата ми шия.
Но понякога ехтеше.
Минаваше през мен като стихия.
Ти беше слънчев лъч
с проблясъци любовни в очите ми.
Но понякога гореше в жлъч
и лееше с проклятие сълзите ми.
Ти беше топъл дъжд.
Поеше с обич и ласка любовта ми.
Но развилнял се изведнъж
в кални потоци удавяше страстта ми.
Ти беше добрина,
която разтваряше в цвят сърцето ми.
Но можеше да станеш и злина,
която да опустоши цветята в полето ми.
Ти беше Любовта,
която жадувах, с която в простора летях.
Но ти беше и смъртта,
която /Слава Богу/ с душата си не избрах.

 

09 12 2015

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...