Ти ли, ти ли идваш...

Ти ли идваш нощем късно
и ме галиш по косата,
и ме гледаш малко тъжно,
но блестят очи в тъмата.
Ти ли шепнеш ми „Заспивай,
цяла нощ ще бъда тука.“
Ти си тук, не си отивай!
Позабравям мойта мъка…
Ти ли, ти ли си лъжата,
дето идва във съня ми,
а пък будна тишината
ми нашепва „Не му вярвай!“

Нямаше лъжа тогава…
Огън палеха очите!
С огъня не се играе,
на високо се полита.
И след цял живот мой – драма,
аз на птица със крилата
колко ли години само
все летях към синевата!

А сега самотни двама,
с мигове красиви само…