Многолика. Древна и досежно млада.
По теб погиват и възкръсват пак души.
В гнева стихия си, вълнáта безпощадна,
способна адови вериги да строши.
Познах те: дръзка, непокорна, устремена,
надбягващо се с вятъра момиче,
тръстика колеблива, дъх, вглъбена...
И глас - камбанката със сребърно езиче.
Какво са думите - та ти си Неизбродна!
Подреждам късчета от приказна вселена.
Далеч от Цялото е моята колода,
но пак възкликвам възхитено: Съвършена! ...