Ти, Многоликата
Многолика. Древна и досежно млада.
По теб погиват и възкръсват пак души.
В гнева стихия си, вълнáта безпощадна,
способна адови вериги да строши.
Познах те: дръзка, непокорна, устремена,
надбягващо се с вятъра момиче,
тръстика колеблива, дъх, вглъбена...
И глас - камбанката със сребърно езиче.
Какво са думите - та ти си Неизбродна!
Подреждам късчета от приказна вселена.
Далеч от Цялото е моята колода,
но пак възкликвам възхитено: Съвършена!
В далечно минало пристъпи тихо в мене.
Как проникна през леда, иглите скрежни!
Пробуди жаждата - изстинала, пленена -
с безценни капчици, синтез от чиста нежност.
Стопли, разтопи ме... ручей станах.
Сега в недрата ми преливат езера
от нежност нечовешка. Сладка рана,
без болка стенеща на друг да я даря.
Погалвам дивите цветя с дланта си блага;
радушна стряха съм за птици заблудени.
Перце е моят дълг към теб, но горко страдам,
щом носиш на лицето си печата "бреме".
Тъй често срещам го, уви. Боли ме
да зърна белези от нечия "Бастилия",
да виждам болката "която няма име",
усмивка в ъгълче, потрепнало с усилие...
Да можех цялата си нежност да прелея,
изтрил печата от лицето неприсъщо.
Опитвам в стих, но знам, не ще успея;
той няма силата на истинска прегръдка.
Къде са думите, най-топлите, най-верните,
магичен лек от тях да сътворя?
Премигва пусто, уж премъдрата Вечерница...
и пак отсрамвам се с безличното: Благодаря!
© Людмил Нешев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Правилно разсъждаваш, Токсинке. Как ще им пълня гушите на тез цветопредлагащи търгаши! Аз съм голяма пинтия в туй отношение. Подарявам само диви цветя, които лично съм откъснал. Малко ми е жал да ги ранявам, но щом е за жена съм готов и на такъв зверски акт.
Дивите цветя не изобилстват по осмомартенско време, затуй съм му намерил леснината - избарвам едно разтапящо женската душа стихо и тутакси си решавам проблема. За моите похарчени жертвени късчета не бери кахър. Има жертви, които са не само сладки, но и с бърза възвръщаемост на вложеното. Знам, че звучи малко счетоводно, ама туй успях да измисля. -
> Разбира се, че е писано за теб, Щураче. Щом си жена, имаш правото да се асоциираш едно към едно с лирическата. Дори да не намираш в себе си някоя от изброените характеристики (а те не са много), не бива да се конфузиш - тя е е у теб, просто още не си я открила за себе си. Или пък не си срещнала мъжа, който да я извади на бял свят. Приятно ми е да се запознаем, Щура Ево. Аз съм Адамчо от село Ябълкова градина, област Райска. При нас се въдят много смоци. Предлагат на аванта ябълки на другоземците. Ако решиш да навестищ наше село, внимавай с този дар, правиш го на собствен риск. Сетне да не се тюхкаш, че ти се е затрил нейде смокиновият лист.
-
Най-хубавото е, че не си жертвал цветя за този разкошен букет. Също така, че си го сътворил собственоръчно с неувяхващи слова. Сигурна съм обаче, че за всяко стръкче в него си жертвал частица от себе си...
-
Оо, това е писано за мен, харесах се много!
Приятно ми е - Ева
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
