Знаеш ли каква болка си в сърцето ми.
Ти, мое сърце, не можеш да не знаеш...
В самотата своя ти щастие жадуваш
и от болката студена не се страхуваш...
Ти, мое сърце, познаваш тази болка бяла.
Стенеш всеки ден, но не се предаваш.
В миналото търсиш ново някакво начало
и напук на болката напред продължаваш...
Тази болка в теб, сърце, живее.
Тя е част от твоята изстрадана съдба.
Ти, мое сърце, за щастие копнееш,
но щастие няма в любовта...