19 янв. 2013 г., 11:56

Ти не тръгвай още, вън е буря страшна...

611 0 0

Ти не тръгвай още, вън е буря страшна,

гърми, трещи, сякаш дошъл е краят.

Скрили се звездите и луната също,

а ти излизаш вън сама и тъжна.

  

Позволи ми аз да тръгна, ти остани.

На мен ни звезди, ни луни са нужни.

От бури и ветрове не се страхувам,

щом ти на топло си и си добре. 

 

Те, моите крака и без обуща ходят,

без дрехи на гърба си също мога.

Щом те нося тук в гръдта си

и щом не краката нужни са ми

да те чувствам.

 

Калин Вълов

www.kalin-valov.hit.bg

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© kalinvalov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...