19.01.2013 г., 11:56

Ти не тръгвай още, вън е буря страшна...

612 0 0

Ти не тръгвай още, вън е буря страшна,

гърми, трещи, сякаш дошъл е краят.

Скрили се звездите и луната също,

а ти излизаш вън сама и тъжна.

  

Позволи ми аз да тръгна, ти остани.

На мен ни звезди, ни луни са нужни.

От бури и ветрове не се страхувам,

щом ти на топло си и си добре. 

 

Те, моите крака и без обуща ходят,

без дрехи на гърба си също мога.

Щом те нося тук в гръдта си

и щом не краката нужни са ми

да те чувствам.

 

Калин Вълов

www.kalin-valov.hit.bg

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© kalinvalov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...