ТИ... ПОМНИШ ЛИ!?...
Започнахме със теб една игра,
завързахме очите си със кърпа...
(И Съдбата тъй ни завъртя...
конците на Живота взе да дърпа)
Мрак ненаситно зората преглъща...
Дай знак! Къде е посоката? Ето...
А тишината безмълвно отвръща:
“Следвайте... ударите на сърцето!”
Тръгнахме към залез на страстта,
мислите си сливахме с безкрая...
Търсехме се... Там, във Вечността...
(Да! В тебе... аз ще се позная!...)
В слепия зов при всяко докосване,
опиващо дъха със звезден прах...
В огнената примка на телата ни,
невидимо се любихме... във грях...
Но кърпата падна! В миг... Светлина...
Прогледнах!... Себе си в теб не познах!
На дребни парченца се пръсна Света...
Подреди ли ги вече!? Аз... Пак не успях!...
Тишината в почуда... И с болка гадае...
“Нима не знаехте, че сляпа любовта е!?”...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Адриана Зарева Все права защищены
