2 авг. 2007 г., 13:57

ТИ... ПОМНИШ ЛИ!?... 

  Поэзия
817 0 9

Започнахме със теб една игра,

завързахме очите си със кърпа...

(И Съдбата тъй ни завъртя...

конците на Живота взе да дърпа)

 

Мрак ненаситно зората  преглъща...

Дай знак! Къде е посоката? Ето...

А тишината безмълвно отвръща:

“Следвайте... ударите на сърцето!”

 

Тръгнахме към залез на страстта,

мислите  си сливахме с безкрая...

Търсехме се... Там, във Вечността...

(Да! В тебе... аз ще се  позная!...)

 

В слепия зов при всяко докосване,

опиващо дъха със звезден прах...

В огнената примка на телата ни,

невидимо се любихме... във грях...

 

Но кърпата падна!  В миг... Светлина...

Прогледнах!... Себе си в теб не познах!

На дребни парченца  се пръсна Света...

Подреди ли ги вече!? Аз... Пак не успях!...

 

Тишината в почуда...  И с болка гадае...

 

“Нима не знаехте, че сляпа любовта е!?”...

© Адриана Зарева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ДУМИТЕ СА ИЗЛИшНИ,ЗАщОТО Е ВЕЛИКОЛЕПНО!!!
  • Шестичка за теб, Ев!!!
  • Невероятно!
  • Но кърпата падна! В миг... Светлина...

    Прогледнах!... Себе си в теб не познах!

    На дребни парченца се пръсна Света...

    Подреди ли ги вече!? Аз... Пак не успях!...



    Тишината в почуда... И с болка гадае...

    познавам слепотата!
  • Да... Нещо като виртуален вариант на играта "Сляпа баба"...

    * Благодаря на тези, които прочетоха поредната ми измишльотина в рими! Прегръдката е от мен!
  • Може би, но не всякога. Когато се вглеждаш повечко ще се убедиш.
    Много хубав стих, Евелин!!! Поздрави!!!
  • "Нима не знаехте, че сляпа любовта е!?”...

    На никой не му се вярва...
    Поздрав за стиха!
  • Хареса ми!Интересно пишеш!Поздрави!
  • "...огънят и на най-благородната страст,дава винаги известен дим който помрачава разума "- било е любов,не я отричай - просто не е удържала на времето...но стиха ти е хубав
Предложения
: ??:??