valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
7 окт. 2010 г., 09:28

Ти си ми късметът 

  Поэзия
783 0 5

Децата, тате, също като теб
от улицата гонят тишината.
Живеем в този ненормален век,
но детството разсейва ни мъглата.

Езика не разбирам, но усещам,
че чистота в играта им струи,
а в църквата, от грейналите свещи
усмивката ти виждам да блести.

Сякаш ми намигаш закачливо
и тръгваш със децата да играеш.
Сълзите мойте спомени измиват,
но ти за тях не бива и да знаеш.

И утре ще те търся сред децата,
макар да знам, че много си далече.
И ще се гмуркам мислено в играта,
но няма със присъствие да преча.

Усетиш ли ме, просто усмихни се,
да разбера, че всичко е наред.
И моля те, от лошото пази се!
Далече си, но ти си ми късмет! 

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??