Ти си този, когото понякога търся, изпълнена с радост,

но намирам обляна в сълзи,

Ти си същият онзи, ти – моята младост,

извор, закрилник на мойте мечти,

Ти си пътят пред мене,

ти – онзи, който ми предстои,

ти – ярка, красива звезда в небосвода,

пазеща тайни за огнени чувства в студените дни.

Ти си мойто сърце, що тупти и поддържа ме жива.

Ти си този, който прави погледа ведър, а мене – щастлива,

Ти си слънцето ярко... Освети моя ден!

Ти – облакът страшен, хвърлящ сянка над мен!

Аз ли? Аз съм твойта душа жалостива,

кристалната чаша, но крехка, чуплива,

аз съм даже и знойното лято,

избягало плахо от хладния вятър,

Аз съм морското дъно –опасно, дълбоко,

ала чудно омайно през взор от високо,

аз съм твойта мечта – ненадейна, крилата,

аз съм твойта надежда,

аз съм цвят в сивотата,

аз съм пъстрия ден във очите ти,

аз – кристалчето захар в сълзите ти!!!