Ти си този, когото понякога търся, изпълнена с радост,
но намирам обляна в сълзи,
Ти си същият онзи, ти – моята младост,
извор, закрилник на мойте мечти,
Ти си пътят пред мене,
ти – онзи, който ми предстои,
ти – ярка, красива звезда в небосвода,
пазеща тайни за огнени чувства в студените дни.
Ти си мойто сърце, що тупти и поддържа ме жива.
Ти си този, който прави погледа ведър, а мене – щастлива,
Ти си слънцето ярко... Освети моя ден!
Ти – облакът страшен, хвърлящ сянка над мен!
Аз ли? Аз съм твойта душа жалостива,
кристалната чаша, но крехка, чуплива,
аз съм даже и знойното лято,
избягало плахо от хладния вятър,
Аз съм морското дъно –опасно, дълбоко,
ала чудно омайно през взор от високо,
аз съм твойта мечта – ненадейна, крилата,
аз съм твойта надежда,
аз съм цвят в сивотата,
аз съм пъстрия ден във очите ти,
аз – кристалчето захар в сълзите ти!!!
© Ася Всички права запазени