Ти си този,

който трябва

да дойде.

Да разбие стените,

да докосне цвета

и той да разцъфти.

Да гушне врабче

и то, съживено,

да полети.

Чакаха те всички

от години

и от векове.

Рисуваха те,

пееха за теб,

изпращаха ти

дарове -

е, също и проклятия -

по вятъра,

тревата

и морето,

да дойдеш.

И ето -

ти дойде.

Забравил си защо

тъй бързаше

и откъде е

цялата любов,

която мъкнеш

на гърба си,

но си тук,

опиянен от въздух

и от светове.

Скован от страх

и мъка - те пък

откъде са?

Не помниш нищо -

чувстваш само

решимостта

преди да вземаш,

да дадеш.

Настръхнал е светът -

ти си този,

който трябваше да дойде.

И дойде.