Ти си всичко за мен...
Дали съм от зла фея прокълната
или пък бог е забравил добротата?
Дали съм ангел неповторим
или пък дявол несравним?
Защо не мога да бъда като теб,
да гледам напред,
в любов да живея
и от сърце да се смея?
Мразя живота си сив!
Мразя и спомена красив!
Ти бе изгревът потаен
и мракът незнаен...
Ти бе звезда в тъмата.
Ти бе щастие в тъгата.
Ти бе всичко,
а сега аз съм нищо...
Какво още може да се случи?
Нима не ми стига това,
че сърцето ми се счупи,
че останах с парченца самота...
или пък бог е забравил добротата?
Дали съм ангел неповторим
или пък дявол несравним?
Защо не мога да бъда като теб,
да гледам напред,
в любов да живея
и от сърце да се смея?
Мразя живота си сив!
Мразя и спомена красив!
Ти бе изгревът потаен
и мракът незнаен...
Ти бе звезда в тъмата.
Ти бе щастие в тъгата.
Ти бе всичко,
а сега аз съм нищо...
Какво още може да се случи?
Нима не ми стига това,
че сърцето ми се счупи,
че останах с парченца самота...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Еми Бекирова Все права защищены
