Повърхностно е всяко въжделение
несрещащо насреща нежен зов!
Замръзва в сивото пренебрежение
надеждата да срещнем порив нов.
Изтича времето ми, като престъпление
присъдата - несподелената Любов.
Убивам миговете в тихо изкупление!
А те ми отговарят с благослов.
Повикай ме Любов!... Без съжаление
вземи последния ми стих и послеслов...
В присъдата очаквам своето спасение!
в мълчанието ще потърся твоята любов.
ИнаКалина(Красимира Чакърова)/
Дори на ешафода - срещнеш Светлината,
исконен страх в гърдите ти гори...
Щом жива, неспокойна е останала душата...
Най-малкото, не си живял напразно Ти!
/Пенчо Пенчев/
© Ангел Милев Все права защищены