2 мая 2006 г., 14:43

ТИ ТРЪГВАЙ... ПОСЛЕ ЩЕ ТЕ ДОГОНЯ!

1K 0 9
Искаш да тръгваш. Уморен си,нали?
Дотежа ти снега полепнал
по клоните...
И снега ти тежи, безмилостно
засипал дирите на годините.
Не бързай толкова! Знам как тежи!
С теб съм още. На прага. В очакване.
Вратата зее. Не съм я заключила.
Остани! Още не съм доналюбила.
А колко дълго ще бъдем сами!
Последна твоя вярна посока съм.
Птица на залеза. От летене
заспиват крилете понякога...
Но все още  мога да галя.
В шепи пазя полъх от вятъра,
да докосвам от самота
посивели мечти...
Ех, остани! Трябва да оставя
в пясъка още красиви следи!
Искаш вече да си вървиш...
Как да те спра, Животе??
Като чакам още кратък миг
на обичане... И слънцето
чакам  да целуне душата ми.
Ти тръгвай! После ще те догоня!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веска Алексиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....