Искаш да тръгваш. Уморен си,нали? Дотежа ти снега полепнал по клоните... И снега ти тежи, безмилостно засипал дирите на годините. Не бързай толкова! Знам как тежи! С теб съм още. На прага. В очакване. Вратата зее. Не съм я заключила. Остани! Още не съм доналюбила. А колко дълго ще бъдем сами! Последна твоя вярна посока съм. Птица на залеза. От летене заспиват крилете понякога... Но все още мога да галя. В шепи пазя полъх от вятъра, да докосвам от самота посивели мечти... Ех, остани! Трябва да оставя в пясъка още красиви следи! Искаш вече да си вървиш... Как да те спра, Животе?? Като чакам още кратък миг на обичане... И слънцето чакам да целуне душата ми. Ти тръгвай! После ще те догоня!
Много е хубаво. Излъчва някаква умора, мъдрост и едновременно с това - чрез запазения порив на вятъра, жажда и сила за още много красиви мигове.
Желая ти ги от сърце, Веси.
"Искаш вече да си вървиш...
Как да те спра, Животе??
Като чакам още кратък миг
на обичане... И слънцето
чакам да целуне душата ми.
Ти тръгвай! После ще те догоня!"
Великолепно стихотворение, Веси! Копнеж и вопъл са думите ти...
Всеки път докосваш! Поздравче!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Остани! Още не съм доналюбила."
Веси,безмълна съм пред таланта ти!!!