6 дек. 2007 г., 10:39

Ти виждал ли си... 

  Поэзия
749 0 6
Ти виждал ли си майка сина си как погребва
и слага го в земята безмълвен и студен?
Ти сещал ли си нявга животът как отмерва
последните минути за тебе и за мен?

А виждал ли си огън свиреп как бързо гасне
и пепел сива хвърля във живите очи?
Увива се, заплита, додето не прерасне
във кървава жалейка на парещи сълзи.

Ти знаеш ли молитва, с която да изкажеш
най-истинската болка в смутената си гръд?
Запомнял ли си случка, която да разкажеш,
съдбата щом те срещне със нечий край и път?

Ти виждал ли си майка сина си как погребва?
Как вкопчва се в ръцете, в безжизнената плът,
с треперещи си пръсти как времето загребва?

Ковчег, цветя и свещи... и кръстове... и пръст...

© Петя Косева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • В деня, в който няма да се налага родители да погребват децата си
    е деня, в който Света ще се е превърнал в непознато за мен място.
    Искам го!
  • Стихотворението е много хубаво, но за съжаление - да, виждала съм, и то два пъти.
    Ковчег, цветя и свещи... и кръстове... и пръст...
  • Наистина много силно!просто невероятен стих!поздрави от мен!
  • ВЪХ..не знам какво да кажа..
  • Смрази ме...Не дай, Боже, никому.
    Силен стих.Тъга и много болка...
    С обич за теб.
  • Много силен стих ,Петя !Направо ме разтърси из основи !Но си заслужава да се прочете нещо подобно !
Предложения
: ??:??