Ти виждал ли си...
Ти виждал ли си майка сина си как погребва
и слага го в земята безмълвен и студен?
Ти сещал ли си нявга животът как отмерва
последните минути за тебе и за мен?
А виждал ли си огън свиреп как бързо гасне
и пепел сива хвърля във живите очи?
Увива се, заплита, додето не прерасне
във кървава жалейка на парещи сълзи.
Ти знаеш ли молитва, с която да изкажеш
най-истинската болка в смутената си гръд?
Запомнял ли си случка, която да разкажеш,
съдбата щом те срещне със нечий край и път?
Ти виждал ли си майка сина си как погребва?
Как вкопчва се в ръцете, в безжизнената плът,
с треперещи си пръсти как времето загребва?
Ковчег, цветя и свещи... и кръстове... и пръст...
и слага го в земята безмълвен и студен?
Ти сещал ли си нявга животът как отмерва
последните минути за тебе и за мен?
А виждал ли си огън свиреп как бързо гасне
и пепел сива хвърля във живите очи?
Увива се, заплита, додето не прерасне
във кървава жалейка на парещи сълзи.
Ти знаеш ли молитва, с която да изкажеш
най-истинската болка в смутената си гръд?
Запомнял ли си случка, която да разкажеш,
съдбата щом те срещне със нечий край и път?
Ти виждал ли си майка сина си как погребва?
Как вкопчва се в ръцете, в безжизнената плът,
с треперещи си пръсти как времето загребва?
Ковчег, цветя и свещи... и кръстове... и пръст...
© Петя Косева All rights reserved.
