Тиха топлина
Нещо във сърцето затуптяло,
нещо нежно вътрешно гори,
нещо във очите заблестяло,
нещо огнено във мен пламти.
Чувствам призива му шепнещ,
чувствам шепот закачлив,
чувствам огъня във мене тлеещ,
чувствам лудо повика ти див.
Но какво си ти бездънна яма,
къде отпращаш погледа ми сив,
защо към тебе гледам само,
защо прегръщам този глас игрив.
Така ли ти омайно сладко,
ще ме докосваш с топлина,
толкова ли ще е кратко,
че виждам само светлина.
нещо нежно вътрешно гори,
нещо във очите заблестяло,
нещо огнено във мен пламти.
Чувствам призива му шепнещ,
чувствам шепот закачлив,
чувствам огъня във мене тлеещ,
чувствам лудо повика ти див.
Но какво си ти бездънна яма,
къде отпращаш погледа ми сив,
защо към тебе гледам само,
защо прегръщам този глас игрив.
Така ли ти омайно сладко,
ще ме докосваш с топлина,
толкова ли ще е кратко,
че виждам само светлина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Делян Славов Все права защищены
