Пореден ден, поредна нощ, а утре

отново всичко старо се повтаря.

Кафе и душ, цигара, двоен бърбън,

заспивам, ставам, времето изгаря.

Понасям се отново с бясна скорост.

Минават бързо градове, лица и думи.

Не взимам нищо с мен, летя и толкоз.

И пак се вихри буря във ума ми.

Стотици хора, хиляди причини.

Здрависвам се, усмихвам се и чао.

За мен сте само средство, безразлично.

Обръщам се и почвам отначало.

Компания си имам пак за тази вечер.

Отпивам жадно, дърпам страстно. Стига!

Отпускам се, заглеждам се в небето.

От тази тишина ми се повдига.

Сърцето ми тъй шумно, бавно бие.

Душата ми затворена, заспала.

Устата ми е суха, жадно пие.

Косата ми пре-много побеляла.

Едва довършил чашата и ставам.

Отново душ, кафе, цигара, бърбън.

Гориво, шарк, настъпвам, изоставам.

Дали ще стигна да ви хвана будни.

Един без пет, на пръсти тихо влизам.

Завивам те, целувам те за „здрасти”.

За първи път сега се будя... и заспивам

тъй сгушен тихо в пръстите ти сладки.

А ти дали гориш така без мене,

или това превърна се във черно бреме?