ТИХО БЛАГОВЕСТИЕ
В кънтенето на катедралите
и блясъка на цитаделите,
в божествения мрак на криптите,
край кървавата скиния на пророците
да седнем и да помълчим.
От греховете на безпътни помисли,
край безумните извори на
разюздани ручеи, да спрем
да бягаме, да слезем долу, тук,
от стремето на бляскавия Буцефал.
Загубили победата
и черпещи от мълчанието
сполука на безвремието.
© Атеист Грешников Все права защищены
Идейно стихо! Поздрави!