10 мая 2007 г., 00:12

Тихо мълви сърцето... 

  Поэзия
676 0 18

Тихо мълви сърцето, но
едва, едва дъх си поемам.
Дали краят е дошъл -
не смея да попитам...
Но кой ли край ще е това?
Този - на нашето обичане - раздяла,
или другия - за почивка вечна... не зная.
Не съм черногледа,
просто се плаша,
не съм песимистка,
но светът се срива под краката...

Тъжно гледат очите навън.
Едва, едва се сдържам, ще заплача.
Сама с реалността - очи в очи,
аз бъдеще ли да градя или да страдам?
Банална болка няма,
дори и мъката не е такава.
Налегнали са ме, като камъни свлечени,
от моя живот... и нищо, нищо не може да помогне...

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??