lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА) lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
2 571
May 10, 2007, 12:12 AM

Тихо мълви сърцето...

  Poetry
837 0 18

Тихо мълви сърцето, но
едва, едва дъх си поемам.
Дали краят е дошъл -
не смея да попитам...
Но кой ли край ще е това?
Този - на нашето обичане - раздяла,
или другия - за почивка вечна... не зная.
Не съм черногледа,
просто се плаша,
не съм песимистка,
но светът се срива под краката...

Тъжно гледат очите навън.
Едва, едва се сдържам, ще заплача.
Сама с реалността - очи в очи,
аз бъдеще ли да градя или да страдам?
Банална болка няма,
дори и мъката не е такава.
Налегнали са ме, като камъни свлечени,
от моя живот... и нищо, нищо не може да помогне...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0