Тихо мълви сърцето...
Тихо мълви сърцето, но
едва, едва дъх си поемам.
Дали краят е дошъл -
не смея да попитам...
Но кой ли край ще е това?
Този - на нашето обичане - раздяла,
или другия - за почивка вечна... не зная.
Не съм черногледа,
просто се плаша,
не съм песимистка,
но светът се срива под краката...
Тъжно гледат очите навън.
Едва, едва се сдържам, ще заплача.
Сама с реалността - очи в очи,
аз бъдеще ли да градя или да страдам?
Банална болка няма,
дори и мъката не е такава.
Налегнали са ме, като камъни свлечени,
от моя живот... и нищо, нищо не може да помогне...
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Труден въпрос...
-
Какво направи за да се върне и какво направи за да изчезне?
-
Благодаря ви много
-
Стига!Не се тормози,само спри да мислиш за тези неща!!!
-
Много ди отчаяна,по всичко личи...Защо???
-
Благодаря ви,Ицо и Ваня!
Много сте мили! -
... и нищо, нищо не може да помогне...
Всеки минава през тъжни моменти в живота си, миличка!
Имай силите да продължиш напред-горе главата, ние сме с теб!
Поздрави и усмивки ти пращам! -
Откровени стихове! Поздравления!
-
Благодаря ви!!!!И аз много ви обичам!!!
-
Поплачи ако можеш,сълзите причистват!
Но ние всички тук сме до теб мила!
Изпращаме ти много любов и сили! -
Не се отчайвай, вярвай!
-
Гале, поздрави мила!
Хайде, слънцето изгря, усмихни се -
Гале... надявах се днес да видя усмивката ти?!
Прегръщам те, мила! -
Поздрав...
-
Ицо,днес деня ми беше толкова мрачен,че сега навън сякаш Слънце е изгряло....
Бях крайно зле.Едвам стоях на краката си.
Благодаря ти за коментара!
Забраван,хубав реторичен въпрос без въпросителна
Благодаря ти! -
...нищо освен силата ти,кристализирала през страданието!
Забравен -
Я да вземеш да изгониш тия мрачни мисли от главата си!!!
Гледай по-ведро на живота!!! Поздрави отново!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря и на двама ви!