ТихоМир-но
Очите ти два извора пламтящи
ме гледат пак от снимката, уви.
Любов излъчват и молба крещяща:
"Не искам, мамо! Вече не плачи!
Не ме загръщай с черната си мъка,
не вкарвай във душата си печал,
усмихвай се, изтрий го този пъкъл.
аз всичко земно с теб съм преживял.
В сърцето си отново усети ме.
Щом бие, значи жив съм и сега.
Повтаряй безконечно мойто име,
с което ти дари ми вечността.
със обич ТихоМир-но ти поднасям
думите най-важни ни света -
любов и вяра, доброта с нагласа
та в тъмното да виждаш светлина!
Повярвай ми, аз пламък съм небесен,
запален от божествена искра,
невидим за очите, но понесъл
в ръцете си свещица свобода!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
